ХуЛите - Пазва, пълна с есен

Не ми се говори,
в натъртено мълчание
загъвам всички думи.
Изпотените вени на здрача
синеят и чакат да се случа.
В пазвата на душата
есента вече ляга
и доволно похърква.
Все ми е тая
дали ще поумнея
или просто ще постеля
леглото си с теб,
господин тъга.
Добре си дошъл,
аз съм отгоре.