Бягство

Автор: radi_radev19441944
Дата: 25.08.2011 @ 13:15:46
Раздел: Поезия


Навярно стана време да си тръгвам.
По жарко лято трупам снегове.
Понякога от изгреви се мръква
и моят Бог мълчания кове.

Навярно ще ти бъда вечен длъжник.
Прокоба е, а може би – съдба.
Но тъжно ми е. Адски ми е тъжно
и раните превързвам с веселба.

Отивам си, но никой ме не чака.
Така било е винаги и пак.
Изпускам може би нарочно влака,
защото тук изобщо няма влак.

Отивам си и си измислям вечност. -
Безумен свят в безумно светъл ден,
че някъде безумно си далече,
макар и на една ръка от мен.

Измислям път с пристанища и саги.
Измислям си посоки от тъга.
От себе си бих искал да избягам. –
От себе си. От себе си. Сега!...


Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=142111