ХуЛите - И най-дългото пътуване започва с една крачка...

От целта си
гостенка съм сътворила.
Поздравявам я
и тя ме поздравява.
По лицето й всичко се чете.
Отвътре я познавам,
а и тя ме чувства и усеща.
Погледът и обещава...
Над моите пътища
наситени със студ и огън,
непрекъснато ще бди!
Ще ме направлява...
И поривът порасна.
Сякаш всички облаци
мога да прескоча?!
По - ясно виждам
всичките неща,
които искам да се случат.
Но за да имам право
на предимство,
когато пресичам безкрайните
пространства
и небето да ми е подслон,
от мен зависи!
Със истината духа
ще освобождавам.
Ще укротявам всичките
капризи на душата.
И при приземяването ще внимавам!
Понякога е ужасяващо!
А посоките...
Важното е да попивам
бялото на дните?!
Да не надявам
маската на неутралност -
защото тогава все едно
по кривия път ще тръгна -
за правия ще съм сляпа.
И зная!
Един мъдрец ми каза...
И най дългото пътуване,
започва с една крачка.