Глезенът на лятото
Автор: mariq-desislava Дата: 29.07.2011 @ 18:14:36 Раздел: Любовна лирика
Упорстват белезниците на вятъра,
свличат небето в изчервена,
лепкава прегръдка.
Усукват се прозорците ядосано.
Ние се плезим на пътя.
Много им здраве на улиците,
дето след нас пак се клатят.
Очите ти са с цвят на дъжд -
как да не замръкна в теб.
Ръцете ми – термити -
шарят навсякъде.
Не се плаши.
Стихията пита:
„Как може да обичаш такава
босонога бесница?”
Аз мятам крачета.
„Много е просто – ти отговаряш –
най-лютото лято
грее върху ми.
Доживот нямаме нужда от думи.”
|
|