Dracaena Sanderiana в прозрачен съд

Автор: CTPAX
Дата: 28.07.2011 @ 23:12:18
Раздел: Поезия


Не бърша прахта по стъклото,
за да забравя лятото.
Сменям маяка с рисувани кръстове –
две прави, пресечени в точка
„не се вълнувам”.
Отварям последната мида –
вместо майорка, намирам зелени луни.
Ще имам за таратор и семафор.
Дали ако
дъждът е рагтайм
за хляб и небе без дом и любов,
ще стана непроницаема
за вода и сълзи улица?
Подстрекавам го...
Непременно далечен,
ту галещ, ту хапещ ухото ми смях,
чупи слънчевото яйце
и не позволява да се превърна в гъба.
Връща ми оранжевото стъргало,
на което смешен морков с шапка от маслина
продава драцена –
бамбука на щастието.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=141338