ХуЛите - Само любовта не изчислих...

На времето печата
счупих -
с него съм в съгласие
за моето житие -
лист по лист съшивано
години, дни и часове.
Трептях от обич
към всички и към зестрата,
с която съдбата ме ориса.
Когато бях щастлива
с няколко октави повече-
кънтеше радостната
песен на сърцето.
Нерадостите плуваха
в кръвта ми от
нагарчащите блянове-
с вкоравели длани изтръгвах
корените на болката и самотата...
На изворите с пръските
потното чело измивах
и погледът ми чист
чакаше зората...
Само любовта до днес
не изчислих!
Безбройна е!
Какво още чакам ли?!
Пиршеството на всички бурии
да се забрани!
И дори от сенчестата страна
на планината
слънцето да ме съзре
и да ми каже -
Добър ден!