ХуЛите - Урок по японски (кратка пиеса в едно бездействие)

Действащи лица:

Женски глас, звучащ зад сцената - чуруликащ, с приятен източен акцент.
Maюми Ишида сенсей - 65-67 годишен японец с дълга прошарена брада, аскетично излъчване, облечен в копринено бяло кимоно.
Такаши - около 25 годишен японец, с обръсната глава, атлетичен и решителен. Кимоното му е оранжево.
Цигулково дуо - двама музиканти с фракове.
Млечно бяла светлина осветява сцената. Вижда се традиционна стая за чайна церемония, подредена в стила на Сен-но-Рикю: ваза за цветя, чайник, черпачета за чай, метлички за чай. Maюми Ишида е коленичил с лице към публиката. Пред него върху татамито в глинена купичка дими чай. Зад гърба му - изящна калиграфия със стих от Башо. От дясната му страна, с лице към Ишида е коленичил Такаши. На татаимито пред него - голяма червена ябълка.

2-3 минути тишина и неподвижност, подчертаващи пестеливата, стилна японска красота.

Прозвучава гласът зад сцената:

- Конбан ва! (1*) Добре дошли на първия урок по японски език. Ваш учител ще бъде великият майстор на словото Maюми Ишида сенсей. Той има седми дан по японистика. Основател е на новата школа тейман окиуши, която съчетава краткостта на хайку формата с болезнената изразителност на карате годжу-рю. Maюми Ишида е носител на сребърен медал в бягането на 400 м от олимпиадата в Токио, има бревет за безмоторен летец и три пъти е носител на императорската купа в състезанията по Го.

(Японската реч предизвиква леко оживление по лицето на Maюми Ишида).

Негов асистент ще бъде Такаши - най-близкият ученик и следовник на Ишида сенсей. (Щом чува името си , Такаши прави изразителен поклон). Такаши е дипломиран майстор на хвърчила, носител е наградата на Сони за изпълнение на шамисен и е майстор на късия японски меч Вакадзаши, с който е поставил рекорда на Япония за скоростно чупене на орехи.

За урока ще помага и цигулково дуо от оркестъра на БНР. (На сцената излизат двамата музиканти. В ръцете им блестят тромпети, вместо очакваните цигулки. Покланят се и отново потъват зад кулисите. Повече не се появяват.)

Гласът напевно продължава:
Японският език - "нихон го" - е език, говорен от около 127 милиона души главно в Япония, а след днешния урок те ще увеличат с още 199, толкова колкото са продадените билети. Класификацията му е спорна. Спада към една категория заедно с рюкюан - група езици, които се говорят на островите в южната част на Япония и постепенно са измествани от японския език.

Първата черта на японската граматика, която я отличава съществено от повечето европейски езици, е словоредът. В повечето европейски езици нормалният словоред е подлог-сказуемо-допълнение, като в изречението „Иван чете книга“. В японския език словоредът е подлог-допълнение-сказуемо. Например, (около 10 секундна пауза, при която Maюми Ишида сенсей и Такаши стават напрегнати) "Такаши га ринго о табета" буквално означава "Такаши ябълка изяде", а правилният му превод е "Такаши изяде абълката". (Ишида сенсей хвърля кратък поглед към Такаши. Такаши се покланя, захапва ябълката и започва да я яде. Тишина. Чува се как Такаши отривисто хрупа и не откъсва поглед от учителя.)

Гласът продължава:

Трябва да се отбележи, че за разлика от повечето европейски езици, този словоред се спазва много стриктно, тъй като промяната му съществено изменя значението на фразата. Съществителните имена нямат различни падежни форми. Граматическата функция се изпълнява от частиците, които следват съществителното име, като най-важните са: "га", "ва", "о", "ни" и "но". Частицата "ва" е особено важна, защото определя вида и смисъла на изречението. (Ишида сенсей одобрително кима с глава).

В японския език глаголите не се спрягат по род и число. В съвременния език императивът на всички глаголи завършва на "у". Така например, глаголът таберу означава "ям", както и "ще ям". Някои флексивни форми на глагола са "табенаи" - "не ям" или "няма да ям", "табейо" - "да ядем" или "може би яде", "табетай" -"искам да ям", "табета" - "ядох", "табереба" - "ако ядеш" и "табери" - "яж!".

(Ишида сенсей кима с разбиране, поглажда брадата си и отпива от чая.)

В японския език често се изпуска подлогът или допълнението, или дори и двете, когато те се подразбират от контекста. В такъв случай, познатото ви вече изречение "Такаши га ринго о табета" ще добие вида "Ринго о табета" (Ишида сенсей поглежда към Такаши. Той вече е изял ябълката и се покланя към учителя си),. което ще рече "изяде ябълка" или просто табета - "изяде".

(Около минута пауза - мълчание и неподвижност. После Ишида сенсей проговаря на чист български)

Ишида сенсей:

В японската реч е допустимо да се изпускат и подлогът, и сказуемото, и допълнението. Това е висшата форма на владеене на езика, нейната граматика е граматиката на мълчанието. Японският поет Йодзей Ин прекарал в планината Цукуба девет години, постигайки пълно мълчание. С меч в ръка се е борил с връхлитащите го думи и посякъл стотици натрапници - съществителни, прилагателни, глаголи, досадни частици. До колибата му се валяли глаголи - всички в минало време, благодарение на точните му удари с меча. "За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи" издълбал Йодзей Ин със същия меч върху камък до колибата си. Триста години преди до тази истина да достигне Витгенщайн!
(Ишида сенсей отпива от чая, поглежда подканящо към Такаши. Такаши се изправя, отривисто се покланя към публиката и заговаря.)

Такаши:

Превъзходният български на Ишида сенсей ви учудва, нали? Питата се как е постигнал този великолепен изказ? През 2007 година Ишида сенсей се натъкна на неоспорими археологически факти, показващи че българският език е бил езикът на древните японци, а японският - на древните българи. Преди три хиляди години на Курилския остров Парамушир се срещнали японският и българският владетел. В знак на взаимно уважение двамата разменили жените и езиците си. И японският, и българският народ веднага обикнали новите си езици, така както владетелите им - новите си съпруги. Скоро поредната експедиция на проф. Божидар Димитров ще намери артефакти в Созополския залив, категорично покрепящи откритието на Ишида сенсей.

Ишида сенсей:

Според моята хипотеза, значимите историческите събития често се водят до изменения в генотипа на народите. Срещата в Парамушир също има свой генетически отпечатък - у всеки българин се засява семето и на японския език, както и у всеки японец - на българския. Най-новите изследвания направени в университата в Хокайдо, потвърждават моите предположения. В мозъка на българи и японци са открити специфични структури, които дублират центъра за управление на речта разположен в областта на Брока. Този център при българите е предназначен за разбиране на японски език, а при японците - на български. Обикновено "дубльорът" е в латентно състояние. Характерни възбудители могат да го активират: ключови думи имащи резонаторно действие, психомоторна възбуда и т.н. Преминавайки в активно състояние, този център заработва паралелно с основния, като управлява вербалното разбирането на японски. Това обяснява априорната способност на българина, подчертано проявяваща се на здрачаване и отключвана най-често чрез саке, да борави прилично с японския език. Може да кажем, че всеки българин носи в раницата си речник на японския език, така както всеки генерал носи в раницата си ефрейторски пагони. Такаши, моля поканете човек от публиката за да демонстрираме този доскоро неподозиран и изумителен факт!

(Такаши обхожда с поглед залата.)

Такаши:

Пети ред, втори стол, ляво. Господине, моля заповядайте!

(Въпросният господин се надига плахо. Подканян от публиката отива на сцената и застава до Такаши.)

Ишида сенсей:

Такаши, свалете зъбния статус на господина!

(Такаши се приближава до господина, подканя го с жест да отвори уста и наднича в нея)

Такаши:

Трети горе ляво сaries acuta, четвърти долу сaries profunda, пети горе ляво пулпит.

Ишида сенсей:

Господине, вие сте за стоматолог, а не за урок по японски!

(Зрителят смутено се връща на мястото си. Около минута мълчание. Ишида сенсей продължава.)

Има множество факти, подкрепящи моята теза за генетически заложените способности на българите да разбират японски и на японците - български. Така например, на 17 май 1886, понеделник, две годишният Исороку Ямамото от Нагаока, бъдещ главнокомандващ на Обединения флот на Японската империя през Втората световна война, произнася първата си дума. И тя е българската дума "копче". Години по-късно, през един от горещниците на 1923 година, тригодишното българче Мако Даков от село Реселец, за радост на родителите си най-после проговаря, многократно произнасяйки японската дума "кабутамуши". Сиреч бръмбар. Впоследствие, Мако Даков става академик - често срещана метаморфоза при българите.

Още един пример. През 1963 г. проф. Харуа Сабури от университета в Нагоя гастролира с публични лекции във Филипините. На тях той демонстрира открието си за стимулиране на семантично-лингвистичните метаморфози чрез кулинарни техники. Интересът към сказките му е огромен и въпреки мусонния сезон залите са препълнени. Публиката с особено вълнение посреща следния негов номер. С голи ръце проф Сабури храбро взема японския глагол "хору". Повечето от вас вече разбират, че това на български означава "копая". Ловко почисвайки глагола от всякакви частици, професорът безжалостно го пуска в тенджера с вряла вода. Точно след осем минути свареният инфинитив се изважда от водата, глазира се с акациев мед, фурми, обвити с Пармска шунка, сос Saint Emilian и дукеси с маково семе. След това блестящо изпълнение, проф. Сабури кани трима доброволци от публиката да опитат ястието. И тук настъпва кулминацията - всеки един от тях след първата хапка несъзнателно, но съвсем ясно произнася българския глагол "лежа". В архивите се пазят киноленти от тези лекции на Сабури, заснети от българската студия за документални филми. Странен е фактът, че между изходната дума и кулинарната й трансформация няма никаква семантична и етимологична връзка. Единствено моята хипотеза са генетически фиксираните мутации в структурата на мозъка имат обяснителна сила за този безпокоящ мъсълта факт.

А сега, Такаши ще прочете няколко японски изречения. Сигурен съм, че вие безпроблемно ще ги разберете. Преди това всеки от вас трябва да стимулира центъра за разбиране на японски език чрез перорално приемане на дозата саке, която сте получили при влизане в залата. Апропо, сакето е направено по специална рецепта на българския спортоварен гений акад. Неделчев в секретната пивоварна на военноморската база в Куре.

Такаши:

(Бавно, изразително чете.)
Кагири ару иночи но хима я аки но куре. (2*)
Хастуаки-но инаго цукамеба яваракаки. (3*)

(Минута-две мълчание, рязко прекъснато от глас от залата.)

Глас от публиката:

Нищо не разбрах!

Друг глас от публиката:

Аз също! Шарлатани, върнете ни парите! Съпругът ми изпи и моята доза саке. Не само, че нищо не схвана от японската реч, но престана да говори български!

(В залата се надига ропот. Чуват се реплики "Мошеник!" ,"Ще се оплачем в комисията за защита на потребителите!", "И двамата сте за прокурор!" "Самозвани самогонци, няма ли за вас ВАК!" "Това са глупави измислици, аз съм ходил два пъти до Филипините", "Стига приказки, искаме си парите!", "Сакето е менте!", "Викайте полиция - нека ги арестуват още на сцената!")

Ишида сенсей:
(С овладян, ледено спокоен тон.)

Моля за спокойствие! Парите няма да ви върнем. И кодексът на самурая, и кодексът на научния работник категорично забраняват подобен акт. Напълно е възможно днешният урок да е неуспешен и да не е успял активира латентните ви езикови центрове от областта на Брока. Всяко зло за добро, както обичат да казват в Накамура. Трябва да знаете, че с колкото повече начини за изразяване и комуникиране разполагате, толкова по-малко има какво да кажете. Ето два примера, потвърждаващи тази моя теорема - ако осъзнаете нейното значение ще спрете да негодувате.

В град Кричим живее лицето Спиридон Сотиров от мъжки пол, на 43 години, по професия икономист, а по призвание стрелочник на свободна практика. Този Спиридон разполага с два мобилни телефона свързани към два мобилни оператори. Единият е с абонамент план "Семейство, приятели и любовници", другият - "Слонът моят приятел". Спиридон има и лаптоп, както и 42 инчов LCD телевизор Сони. Направените наблюдения върху поведенческите реакции на Спиридон показват, че той:

- говори по телефоните си 31 часа седмично с 52 абонати, като при това съумява да не каже нищо съществено. Езикът му е пълен с паразити, както изоставена нива с плевели. 71 % от думите му са "в смисъл", "по принцип", "честно казано", "както се казва", "тъй да се каже", "в интерес на истината", "аз собстевно", "между другото", „три в едно“;

- изпраща 40 безплатни sms-а до слона в софийската зоологическата градина, осигурени му от абонаментния план. Така участва в томбола, от която печели шапка на която кой знае защо е изписано на български и китайски "Светофарите не са спирки";

- прекарва пред телевизора си 33 часа, без да помни какво е гледал.

Според медицинските заключения, Спиридон до края на живота няма да бъде способен да сглоби смислено изречение. Навярно след време той ще стане мълчалив като колоездач, въпреки че разполага с многобройни канали за комуникация.

Втори случай - в Киото живее 62 годишният Ишида Хироши. Владее писмено и говоримо 28 езика и повече 30 години се труди като преводач. Неговото семейство, колегите и приятелите му забелязали засилваща се в годините тенденция - речта на Хироши все по-често се изпълва с оборотни фрази, запечатали се в паметта му при дългата преводаческа дейност. По настояване на самия Хироши, той е подложен на когнитивни изследвания. След три месеца наблюдения изводът е категоричен - и вербалният и писменият изказ на Хироши, независимо от езика който използва, е построен изцяло върху запомнени от него фрази: цитати от книги, филми, статии, рекламни диплянки, които непрастанно е превеждал. Мисълта му е карцирана в мрачния затвор на езиковите клишета. Линее и се храни само от преведените текстове. Според медицинските прогнози, ако Хироши спре да превежда, той ще изпадне в пълно мълчание, нещо като вашия исихазъм.

Би трябвало да сте разбрали, че трупането на знание е опасно занимание. Бъдете благодарни, че не успяхме да отлючим скрития ви умения за това! Парите няма да ви върнем, но Такаши ще ви прочете едно свое хайку.

Такаши:

И календарът от стената
рони листи.
Есен.

(Завеса. Бурни, продължителни ръкопляскания. Френетични викове "Burabō! Bisu! (4*). После публиката започва да се тътри към изходите. Характерно оживление след края на пиесата, глъч, дочуват се откъслечни фрази: "Hijō ni yoi purē“ (5*), „Purei yoidesuga, sorehodo shinkoku" (6*), „Anata ga ue tetsu o wasureta to kangae rareru baai wa, yori yoi sushi o taberuto doko ka ni wain no gurasu o nomu!“ (7*), "Baiorin no de~yuo ga migotodatta"(8*), „Ishida sensei no zō ga kizama rete ita - idaina dorama, idaina haiyū ni! (9*), “Resutoran Kaburo no fugu de Watanabe-san no shiin saigo no yoru. Sokushi, to shefu wa garasu-bari no usagi no junbi o chūdan shi, sepuko o okonaimashita” (10*))

1*
Добър вечер.

2*
Есенна вечер,
час за разтуха
в този кратък живот.

Бусон, превод Братислав Иванов

3*
През есенната вечер
хванах сакалец -
толкова бе нежен.

Рюносоке, превод Братислав Иванов

4*
Браво! Бис!

5*
Много добра постановка!
превод Google Translator

6*
Хубава постановка, но малко тежка.
превод Google Translator

7*
Ако смяташ, че си забравила ютията включена, по-добре да хапнем някъде суши и изпием по чаша вино.
превод Google Translator

8*
Цигулковото дуо бе виртуозно!
превод Google Translator

9*
Образът на Ишида сенсей бе завладяващ - вълнуваща драматургия, велики актьори!
превод Google Translator

10*
Снощи Ватанабе сан хапнал фугу в ресторант Кабуро. Мигновено загинал, а главният готвач прекъснал приготвянето на глазиран заек и си направил сепуко.
превод Google Translator