Една монета смях

Автор: alidora
Дата: 04.07.2011 @ 15:56:49
Раздел: Поезия


Протегнах плахо длан-
да се изпрося,
една монета смях
пуснете в нея,
душата ми-
объркана и боса
за късче обич
тихичко копнее.

А мракът пак
оглозгва светлината
и всичките дървета
ослепяват,
краде въздишки
под стрехите вятър,
след всеки дъжд
сълзите намаляват.

Протегнах длан.
но не за милостиня-
душата ми
за обич пак копнее,
една монета смях
дори да има-
ще бъде зов за нея
да живее.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=140528