ХуЛите - Севдалина

1 Братие, ако и впадне человек в некое прегрешение, вие духовни поправяйте таковаго с дух на кротост; но пази и себе си да не би и ти изкушен да бъдеш. 2 Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов. 3 Защото ако мисли некой себе си че е нещо, като не е нищо, лъже се с ума си. 4 Но всеки да изпитва своето дело, и тогаз ще има похвала само в себе си, а не в другиго; 5 защото всеки своето бреме ще понесе. 6 А този който се учи на словото Божие нека направя участник във всите си добрини тогоз който го учи.
7 Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне; 8 защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне. 9 Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем.

Галатяни, глава 6

04 часа

С Е В Д А Л И Н А

Севдалина, седнала в единия край на полупразната бинго-зала, разтриваше с уморени пръсти отеклите си крака. Оставаше още час докато ударят ключа на входната врата.
Вече четвърта година работеше тук. Започна още когато се записа в първи курс на университета. Обичаше психологията, а работата тук й даваше широко поле за наблюдения върху глъбините на човешката душа. Болшинството от посетителите бяха жени и Севдалина винаги се удивляваше на многообразието от съдби и типажи, събрани на едно място.
На шега споделяше със състудентите си, че работи в морга за изгубени души.“А защо морга“ питаха те. „Защото моргата е място, в което обявените за мъртви престояват 24 часа, преди да се обявят за действително мъртви. Има много случаи, когато „мъртвите“ възкръсват...“ - сериозно им отговаряше Севдалина. „Нещо като Чистилището...“Преди да се отправят душите към Рая или Ада престояват там, да се отсеят страстите, постъпките и греховете...Едно безвремие от 24 часа, в което душата търси своя път към доброто и светлината или към вечен мрак и Геена...“
Севдалина обичаше своята работа, въпреки гъстия тютюнев дим в залата, минималната заплата и безконечното тичане между масите. Обичаше тези жени – богати и бедни, млади и стари, интелигентни и неуки...Съчувстваше им, когато губеха, радваше се с тях, когато спечелеха...Бяха толкова различни и същевременно еднакви с тази необяснима самота в очите, с жаждата за значимост и признание, в търсенето на обич и съпричастност. Тук идваха със своите болки и страсти, сприятеляваха се тук и се подкрепяха...Безтегловни души, търсещи надежда, макар и понякога изгубили вярата си...
Повечето оставяха бакшиш, малко бяха тези, които си искаха дребните печалби до стотинка. А нали младите момичета и момчета тук най-вече за бакшиша се задържаха.
Севдалина несъзнателно докосна корема си. От няколко месеца в него растеше едно малко, крехко семенце, заченато с толкова любов и надежда. Колегите й в залата знаеха, но на шефовете още не беше казала. Все още не й личеше, но се страхуваше, че ще я уволнят. Така щеше да се окаже без работа и пари за майчинството. А времената са трудни. Не се гледа дете без пари! Колегите й в залата знаеха и й помагаха кой както може. Сменяха я по-често, караше по-малко нощни смени...
Оставаха още няколко игри преди последната. Севдалина едва издържаше тези последни минути. Искаше час по-скоро да излезе навън. Чистият въздух да близне лицето й. Вятърът да разроши косите й, хванати в тежка пшеничена плитка. Да върви пеша по смълчаните улици на града и да се моли Бог да пази нероденото й още момиченце далече от тази Морга за изгубени души, защото животът е хубав, животът е любов и илюзиите, заблудите и напразните надежди само ни отделят от пъпната връзка с него.
Сега повечето маси са празни.
Васила днес спечели дребна сума и сега сигурно спи щастлива, прегърнала петте си деца.
Мария както винаги бди край леглото на болната си майка. Тук идва понякога да вземе глътка спокойствие.
Феята ще е някъде, с някого, прегърнала богатството си като защитна броня.
Лили Звънчето непременно ще се усмихва в съня си.
Че Гевара непременно ще работи над новата си книга. Тук за нея е място, където тя преди всичко открива бъдещите си героини.
Старицата дреме на крайната маса и чака последната игра с надежда,че този път ще удари заветната печалба от 50 лв.
Велика в отсрещната дискотека сигурно почиства вече тоалетните и се готви да се прибере с пълно портмоне дребни стотинки.
Мария...
Говорителят в бинго-залата обяви края на работния ден.
Севдалина влезе в съблекалнята и бързо се преоблече.
Скоро натежалите й от умора стъпки се провлякоха покрай охраната на входа и тя с удоволствие пое първата свежа глътка въздух.
През сиво-черните облаци на изток вече прозираше зората.
Новият ден идваше.
А в това има неповторима красота.
И Севдалина закрачи към дома си с усмивка.

Ружа Велчева
(из „Морга за изгубени души“)