ХуЛите - Бързите пръсти

1 И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат. 2 И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех
наедно. 3 А той им рече тази притча и казваше: 4 Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? 5 И когато я намери, задига я на плещите си радостен; 6 и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца. 7 Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние.

Лука, глава 15

20 часа

Б Ъ Р З И Т Е П Р Ъ С Т И

Едва сдържаше дъха си. Краката й искаха да тичат бързо, по-бързо, но умът й крещеше с гласа на баба Дафина „Глупачке, стъпвай бавно, не се оглеждай, забрави какво си направила...“Трябваше само да се добере до парка. Там си беше намерила вчера една пейка, напълно подходяща за случая.
Седна на влажната пейка. Сърцето й тупкаше, тупкаше и тя с мъка си пое дъх. От близкия фенер се стичаше на капки бледа виделина.
На улицата си избра една унесена млада жена. Прическата й привлече вниманието. Руси, непокорни кичури, прибрани в едно фантастично кукуриго. Вървеше бавно и някак самотна. Като че ли извън времето и пъстрата тълпа наоколо. „Напълно подходяща“ би казала баба Дафина. Приближи се то до нея, леко се залюля към нея, подхлъзна се уж и бързите й пръсти за миг потънаха в небрежно притворената й чанта.
„Бързите пръсти“, така я кръсти баба й. Така я знаеха и всички в махалата. Там такива умения се ценяха много и вдигаха високо цената на момата.Баща й беше много горд с тази оценка. Тя издържаше почти всички масрафи на фамилията, но и за в бъдеще беше многообещаващо, когато дойде времето за сватосване...
Отвори портмонето. „Боже, колко разпиляна жена!...“Какво ли нямаше в него!...Касови бележки за платени сметки, рекламни листовки, фиби за коса, една банкова карта, рецепти за лекарства, малка иконичка...
Бързите пръсти се вгледа в лицето на Божията майка и мислено й се помоли да й прости...Нали за единия хляб го правеше...
Парите бяха малко. Някъде около 30 лева, без да брои стотинките. „Не е от богаташките...С тези пари какъв Великден ще посреща...“Даже й дожаля за нея. За миг забрави, че й беше отнела и тези левчета.
В едно от вътрешните джобчета на портмонето прошумоля някаква бележка и тя побърза за я извади. Сигурно е някаква тайна бележка и любопитството й надделя над страха от преследване.
Вдигна бележката по-високо, към светлината на фенера и видя, че е медицинска епикриза. Познаваше ги от времето, когато майка й още беше жива и много болна.
„М...и...о..м...а“ засрича на глас, забравила всякаква предпазливост. И се сепна. От тази „миома“ зариха майка й и сигурно вече се е стопила в пръстта.
Прилоша й. И от спомена за нейната загуба преди години, и за тази непозната, която може би щеше да я сполети участта на милата й майка.
Реши го на мига. Трескаво потърси между бележките тази за платен електрически ток, намери адреса и стана...Не беше много далече от парка. Ще успее да стигне бързо. Дано имат пощенска кутия.
Скоро вече тичаше по улицата.
Сега не искаше да мисли за това какво я очаква при срещата с баба й Дафина. Ще го преживее някак.
Най-важното е сега да открие къщата на жената с кукуригото...

Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)