ХуЛите - Не вярвай

Прах и звезди - часовник ронещ пясък...
Перпетум мобиле- взрив и начало,
после- следващ взрив...
И, колбата превърта се със трясък
и, бъдещето – спомен е красив,
а миналото – то сега ще бъде...
......................................................
Надничаш ли със третото око?
И, виждаш ли десницата, която
забърква тази алхимична смес?
Дори и да надничаш ти обаче,
ще бъдеш пак от другата страна
на колбата- ти прах или звезда
ти ангел молещ за крила...
........................................................
Ха- ха! Какво измамно съвършенство
на гения с плешивата глава
и стъкълце на лявото око,
и четири запретнати ръкава!
Да, за какво са му крака,
когато всичко само в мозъка му става?!
А, пък стомаха му е твоята вселена?!
Сърцето ли?! Ми, то е бутафорна сцена
в която някой трябва да играе...
Играй! Плешивеца и без това си знае,
че колкото и стихове да лееш
ти с падащ пясък бързо ще се слееш
и с песъчинките на твоите успехи
след време ще варосват нови стрехи...
“Безсмъртие на листи не остава!”-
туй каза огъня и глътна шепа слава.
Все пак, не вярвай всичко тука
защото стъкленицата е куха
и, лесно пясъка във нея се обръща....
и, бумеранга всеки грях завръща
а, любовта пак в слънце се превръща...
Знам, опит сме- Вселената нехае,
но, хубав опит- алхимика знае,
защото преди хиляди лета
той злато в стъкленицата видя
и в нея – там, между небето и земята
самотен ангел.... мина през дъгата...