ХуЛите - Йована

6 Защото не излазя скръбта от пръстта,
Нито печалта изникнува из земята. 7 Но человек се ражда за печал,
И искрите да хвъркат високо. 8 Но аз Бога ще потърся,
И делото си ще възложа на Бога, 9 Който прави неизследими величия
И чудеса безчислени; 10 Който дава дъжд по лицето на земята,
И проважда води по нивята; 11 Който възвишава смирените,
И въздига в безопасност нажалените: 12 Който разпилява намеренията на хитрите,
И не могат ръцете им да извършат предприятието си; 13 Който хваща мъдрите в пронирството им,
И съветът на лъстивите се низвергава. 14 Дене посрещат тъмнина,
И по пладне пипат както ноще. 15 Но избавя сиромаха от меч,
От устата им, и от ръката на силния. 16 И сиромахът има надежда;
А устата на беззаконието се затулят. 17 Ето, блажен е онзи человек когото обличава Бог;
За то не презирай наказанието на Всесилнаго; 18 Защото той наранява, и обвързва;
Поразява, и ръцете му изцеляват. 19 В шест скърби ще те освободи;
И в седмата няма да те досегне зло.

Йов, глава 5

23 часа

Й О В А Н А

Йована дълго разглежда образа си в огледалото. Пооправи грижливо една непокорна къдрица, разперила руси пръстчета встрани от красивия кок. Засили сините сенки около красивите си сини очи. Положи за кой ли път дебел слой гланц на устните. Остана доволна от творението си. Премести огледалото встрани, Отвори капака на лаптопа.
Няколко бързи кликвания и скоро Светът на мечтите нахлу в стаята й. Бляскав, примамлив, толкова желан.
Включи камерата. Остана доволна от образа си в Скайпе и нежните й пръсти прошумоляха по клавиатурата. Търсеше Роберт. Скоро познатият мъркащ звук я извади от тишината и трепетното очакване. Едно огромно червено, пулсиращо сърце се появи под нейното уж небрежно „Hi Robert”.
Обичаше този част на денонощието. Часовата разлика между България и Нова Зеландия налагаше нощните й бдения на компютъра. Но пък това си имаше и своята невероятна красота. Полумракът в прозореца, тишината наоколо, нарушавана само от трелите на канарчетата в клетката до нея и гальовното мъркане на компютъра.
С Роберт се запознаха преди 5 месеца, Размениха си снимки. После тя си купи малка камера и сега полунощните им разговори ставаха все по-приятелски и задушевни. Бяха почти връстници. Имаха еднакви музикални пристрастия. Интересуваха се от изкуство и пътешествия. Пълна хармония.
Robert : How are you dear Yov?
Yov: Very well dear friend!!!
Познанията й по английски помагаха връзката им да се задълбочава безпроблемно, но за всеки случай държеше речниците до себе си. Искаше всяка негова дума да достига до сърцето й чиста и ясна.
Роберт: Как мина днес деня ти, мила?
Йована: Чудесно!!! Бях на лекции в университета, после малко шопинг по магазините, пих кафе с приятели, а вечерта бях в танцовата школа...
Бог й беше изпратил жестоко изпитание. Но тя се уповаваше на неговото милосърдие и вярваше, че с вяра в един момент всичко това ще остане зад гърба й и тогава, заради нейната вяра и упоритост, Бог ще й прости дребните лъжи, с които си помагаше да оцелее и дочака избавлението. „Бог е справедлив“, си мислеше тя и спазваше всички негови заповеди, само една прескачаше...
Роберт: Танцуваш самба?!! Това е чудесно,мила Йов!...Когато се видим с теб, ще ти подаря красиви червени обувки...И ще танцуваме заедно самба...по изнемога...
Йована: Да, мили Роберт, ще танцуваме...непременно...Толкова обичам да танцувам...А с теб – това ще е толкова красиво преживяване...
Йована искрено вярваше, мечтаеше и се молеше това да стане възможно. Една красива мечта, която й помагаше да приеме съдбата си спокойно, без излишна сълзливост. Не си разрешаваше да бъде слаба, не допускаше да изгуби вярата си.
Роберт: Мила, толкова ми липсваш...
Йована: И ти, мили...
Роберт: Трябва да тръгвам за университета. Обичам те.
Йована: И аз, мили...
Последваха виртуални целувки, сърца и мечета, посягащи за прегръдка...
Йована изчака Роберт пръв да излезе от Мрежата, искаше още малко да се носи по вълните в това море от мечти и нежни думи...
Изгаси компютъра. Лицето й грееше. Поредната доза виртуална любов я правеше още по-красива.
Протегна ръце и придърпа патериците към себе си. С мъка се изправи и подпряна на тях, бавно провлече недъгавите си нозе към спалнята...
Застана през малкото олтарче в ъгъла и дълго се моли. Мислено се прекръсти, защото нямаше как да пусне патериците. Бог ще й прости тази немара...Знаеше, че той мисли за нея, бди над нея и в един прекрасен ден Йована ще танцува с Роберт салса, а на изящните й нозе тогава ше блестят красиви червени обувки с най-високите токчета на света...Подарени от Роберт...
Йована вярваше в това.

Ружа Велчева
(из „Морга за изгубени души“)