ХуЛите - Грабеж

Грабя душата си с хищни пръсти,
грабясвам себе си безпощадно.
Грешница съм, сама на кръста, с
греда в окото сляпо отдавна.
Грозно е всичко, видяно отблизо,
гриза си ноктите от безсилие,
грея се на луната в бяла риза,
грешки допускам с "нула" усилие.
Грак гарванен чувам в съня си,
гръмотевици късат небето в мен,
грам вяра дали остана, менят се
графиките на нощ с ден.
Границите отдавна размити,
грубоста никак не ми прилича,
гротескно щом виждат очите,
градя в себе си безразличие.
Гримирам си чувствата в розово,
грабвам си шапката (наужким),
громолят срутените илюзии,
грохотът се пръска на стружки.
Грънчарското колело върти се,
грижливо поддържам огъня.
Грънци са дните, трошливи,
гратис няма да се догоня.
Гримаси ми прави животът,
грубиян е, но добродушен.
Грациозно му се изплъзваме.
Грандиозно изгрява Слънце.