ХуЛите - В епохата на Израждането

Точно така...
С всеки изминал ден се убеждавам, че страната ни е в епохата на културния и духовен упадък, на израждането на обществото и бавната му гротескна трансформация. Нещо се е случило. Някакъв вирус вероятно разпростира метастазите си и превръща културата в рудиментарен орган в обществения организъм.
Заставям се да вярвам, че тази епоха ще остане като времеви откъс с преобладаваща облачност на небето на историята. Облачност, която ще отмине ,както ще отмине и тази епоха. Че е част от развитието на обществото, както пълзенето е част от развитието и растежа на човека.
Пролет е. И е хубаво, и е слънчево навън( природата е постоянна в красотата и ценностите си!) , а на ме ми се плаче и...признавам си –плача! Защото в епохата на Израждането се провеждат и балове. Балове, бележещи етап от образователния растеж на децата ни. Плача, защото трябва да оставя за учебни занятия третокласника си в училище, в чийто двор кънти покъртителна чалга! И не за успокоение, а за още по- голям ужас, това се случва не само в това училище, намиращо се на ъгъла на два столични булеварда, а може би...във всички, които изпращат абитуриенти. От високоговорителите се носят „ Ах!” и „ Ох!” и прочие междуметия и пошли текстове.И няма как да избягаш-трябва да заведеш детето си. Там! В Училището, което е свята институция, се дава сцена на кръчмарска музика, а в част от подземните му части се помещава фитнес клуб. И така е с почти всички училища и читалища- отдадени са части от тях на фирми с различни сфери на дейност, като преобладаващи са кафенетата и прочие заведения. Все повече се ограничава пространството за образованието, науката и културата, притискат се все повече в ъгъла- като едни слугинчета във вертепа на обществото.
България е част от Балканите, както и фолк- ритмите са част от тях. Нека има фолк. Нека има такава музика , която може да е придружена с прилични и добри текстове.Може би винаги и във всяка нация ще ги има и песните с пошли, вулгарни и простовати текстове. Винаги ще има и „ ценители” на тази музика. Нека. Това е част от „свободата” и „ демокрацията”. Но да се допусне тя да ечи от Училището, като по този начин се натрапва и налага на всеослушание, това е повече от Ужас и Абсурд ! И кого до попитам защо това се допуска и случва? Да отида и да издърпам ушите на директорката ли? Или на преподавателката по музика, която е предоставила уредбата на училището, за да се реализира Абсурда? И в ролята на каква?На някакъв самосиндикален културен ренегат?
Немският и швейцарски писател и поет Херман Хесе казва нещо много вярно в романа си „ Игра на стъклени перли” – че музиката е най- точния индикатор за духовния и социален статус на една нация. Както звучи преобладаващата музика, такова е и състоянието на обществото. Ако тя е преобладаващо спокойна и хармонична, то тази нация, това общество има добър, хармоничен социален и духовен статус. Ако тя е динамична и свръхритъмна, то в сруктурите на обществото нерва е опънат и преобладава хаос, страстите граничат с бунтовност, агресия и пр. За жалост в България преобладващата и налагаща се е Чалгата ( използвам думата с общоприетото й значение, макар да знам и останалите.). Която съответно постепенно еманира и във всички други обществени, културни и образователни сфери.Слаба утеха е, че се слуша и произвежда и друга музика. Музиката е слуха и звука на културата. Културата е жизненоважна субстанция от мултивитамини за човешката душа. Чалгата е токсин. А когато е пропагандирана от култова институция като Училището, се превръща в оръжие за масово поразяване.
Заставям се да вярвам, че този вирус няма като остра форма свински грип да убие културата и образованието, а като двустранна и нелека, но упорито и добре лекувана пневмония ще отмине! Защото всеки може да се самолекува от него, но са нужни и специалисти! Нужни са и петли, и будилници, които да носят лечителните средства и да възпрепятстват този вирус да се превърне в пагубна епидемия. Заставям се да вярвам, че ги има!Заставям се да вярвам, че този вирус ще отмине!И тогава децата ни ще бъдат изпращани в живота по един светъл, възвисяващ и красив начин. Защото децата, младите хора са цвета на нацията. А цвета е предвестник на плода. Ябълковото дърво има цвят и плод, но и татула има цвят и плод. Заставям се да вярвам, че нашата нация е ябълка, а не татул! Заставям се да вярвам, че епохата на Израждането ще отмине и ще даде място на епоха на Ново Възраждане, на Нов Ренесанс!
И... Пределно ми е ясно, че този постинг е от репертоара на пеещата Пенка, но...е и вид спонтанно средство за изпушване и отпушване...