ХуЛите - Великанска приказка

Не Палечка. Тъгува разказвачът.
Порасна приказката...Мъдростта е тъжна.
Поникна жал в очите на палача.
А трябваше да го направи...Беше длъжен.
Че къртът се оказал полска мишка
и блатото от приказност клокочи,
го пише в шарените детски книжки...
Не Палечка, сюжетът сам прескочи
високо в ниското...И после се търкулна.
Вместо гърне, намери крива круша.
А дядовата ръкавичка е препълнена.
Разменя златна рибка бал за суша...
Не, Палечке! От сламки са веслата.
За кал и сламки беше време лани...
Ти вярвай все пак...Вярвай в чудасата!
Така се влюбват всички великани.