ХуЛите - Провокирано... за пореден път

Днес минах два пъти маршрута между Нови Искър и центъра на София. Знаете, най-пряко е през Требич, Илиянци, Толстой...Денят беше сив и влажен.
Това, което ме накара да напиша тези редове, е, че за пореден път се убеждавам колко безизходно е положението на страната ни. Може би ще се питате защо, какво толкова съм видял? Всъщност, нищо особено - таксито друсаше и слаломираше между дупките, а шофьорът пушеше. Отстрани се виждаха чудни картини, да ме пита човек какво им е чудното, на някакви цехчета, предприятийца, даже малки дюкянчета. Имаше и разглобени камиони, ръждасала арматура, буренясали огради. Сетих се как веднъж търсих някакъв адрес на бул. „Илиянци”, под линията, отдолу, на който, ако не знаете, има посочени само 2-3 номера, въпреки че е доста сериозна индустриална зона...
Хм, аз имам възможност да пътувам насам-натам, и, гледайки България, ме обзема… чисто, дълбоко и откровено отчаяние. Съжалявам, звучи песимистично, но не мога да споделя друго, а искам да споделя това!
Бизнесът е и начин на отношение към хората, най-вече към потребителите, към работниците. Тук отвсякъде лъха на далавера, на хитринка, на мисъл единствено за себе си и как да прецакаме другия. Дупките по пътя са дупки в нашите души, а бих казал и мозъци. Липсата на подредба в „индустриалната зона” е липса на ред в главите ни (не, не става дума за силов ред). Жалко, не можем да се съизмерваме с европейските страни, само трябва да сме изключително благодарни, че поне на книга сме в ЕС.
По улиците виждам много мрачни, объркани хора, често в съчетание с особена форма на типични балкански хитреци, които си мислят, че са изкярили нещо като са спестили данъка или осигуровките си. Всички честни и достойни хора, разбирай нормални, сякаш отдавна са или заминали, или са били смачкани и буквално подложени на унищожение.
Почти чувам гласовете за нашата дълга и славна история, но веднага искам да кажа, че ние сега нямаме абсолютно нищо общо с българите отпреди 600-700 години, просто съм убеден в това. Ние, всъщност, нямаме общо с българите отпреди 100 години, та...
Напълно заслужаваме живота си, да знаете! Няма на кого да се сърдим! И мисля, че ако не стане чудо, до 50-на години ще сме на изчезване. Много от нещата в милата ни родина са белязани от необратимо изхабяване и тотална безнадежност.
Да ви кажа, аз не искам и да съм богат тук. Какво, ще си карам джипа в тия съвременни руини?
...Дано следващите дни са слънчеви. Слънцето поне ще стопли пейзажа, а може би ще ни накара и да се усмихнем...