ХуЛите - Автограф от последния снежен човек

Снегът във онзи двор е девствен
и по безкрайно бялата му кожа
дори врабецът не е отпечатал
петпръстните си миши крачки.

Презрели мушмули се ронят.
Настръхнало, дървото трака с клони
и подир неразумните си рожби
търкулва сняг, наместо погледи.

Но тази сутрин в синята безмълвност
от студ ли портата изпука?
И кой със кривия си почерк
написа - Аз живеех тука!