ХуЛите - Безлунно

Капещи спомени,
с мъка отронени,
давят нощта ми в безкрай.
Тихо, безлунната
крие се – гузна е,
дъвче копнежа за рай.

Болка по пръстите,
чужда на кръстене,
изхода драска в несвяст.
Стегнати възели,
части от пъзела –
жално избухват в контраст.

Късат се струните,
грозно целунати
от плесенясал живот.
Чупя реликвите,
грешно обикнати.
Времето иска развод.