ХуЛите - без заглавие

В края на всяка зима
изгубвам по някоя любов,
или илюзия,
или просто някоя банкнота
между хилядите джобове
и чанти
пълни с хиляди хартии.

В края на всяка зима
събличам кожата си
ритуално,
и се подменям с друга,
обирам каймака на млякото,
ставам особено параноична,
и особено зла,
яде ми се всичко вредно
и ми се пие бира,
в някоя чужда градина,
с някакви други хора,
по-топли и по-цветни,
а сънищата ми се населват гъсто
с котки
и мъртъвци.

В края на тази зима,
разбирам,
че ако не спра да се вглеждам
в печалбите,
и в загубите,
и в цените на цигарите,
наистина ще остарея.

Тази пролет ще тичам с децата.