ХуЛите - Преброяване: вън

помня
за пръв път разбрах че сме смъртни
когато отивах към вратата
на селската тоалетна
размишлявах
сред жуженето на насекоми с вид на оси
натежалата отгоре ми пот
и безпощадното слънце на Тракия
как един ден ще остана сама
без мама и татко
не мислех за своята смърт
мислех само за ужасната пустош
свита в черупката на ялов орех
когато
мама и
татко ги
няма

моят философски път се оказаха няколко
тротоарни плочки в задния двор
на дядовата къща
бях на седем
и дори не можех да се усмихна на факта
че няма как да пусна водата
след тягостните си мисли