ХуЛите - Рецепта за търпимост...

Когато съм тъжна,
затварям очи
и виждам
бялата ти порта,
мой сладък блян.
Какво си ти,
че ме зареждаш
с чудно вдъхновение-
шемет див
свобода и красота?!
Цъфтящия свят
във мен пробуждаш -
безумно цветята
се вълнуват
в моята градина,
с аромат
на зряла праскова
и синьо лято -
мечтите напояваш...
Разковавам
обкова на душата
да освободя място
за теб,
мое малко Божество-
звъниш като пречистващ
дъжд,
като балсам чудотворен...
Притискам се до теб,
мой благоуханен блян,
като цвете оросено
и виждам -
млади пъпки се разпукват,
за слънце и любов...
Ще помоля времето -
рецепта за търпимост
да изпише -
не зная кога
градинарят ще засади
моята бяла маргарита-
да ми каже,
дали още ме обича?!
Ще стана
като огъня пламтяща,
като водата -
непредсказуема
и буйна!
Ще тичам боса
по кипящите вълни
към хоризонта
син и светъл,
да си откъсна,
клонче
от
изгрева.