ХуЛите - Дъжд

Поплачи си
                 в лицето ми,
заради счупенета кристална пантофка,
                                                която прободе устните ти на кръст,безусловно....
Нозете ми са мънички и бистри,а пантофката-
                                        изгубена в кората на най-мълчаливото дърво.
Поплачи си...
                    когато бродих в гората
                             оставих на едно тайно място -кладенчова стъпка,
само за теб-
     бледа,с финно гравирано наметало от мъгла и
                                                            бисерна вяра.
                                                       Поплачи...
зениците ми трепкат-детелинено...
                                                            когато онова босо хвърчило избяга,
ти прегърна спомена за косите му и завърза вятъра
                                               в клоните,после посърна-
        дълбоко,бездънно и бяло.
Поплачи
       по хоризонта на моите длани...
    ще посипя сълзите с небе и слънчева захар,
а клепачите ти,преливащи,
   ще ухаят на изворна
сладост...