ХуЛите - Прекалено голяма, единствена и сама

Не те побират тези пустини,
нито тези празни морета.
Горски животни душат
в стъпките ти по горска пътека.

Из този свят и из други видения
и в реките на мисълта плуваш.

Спирала от цветна усмивка
и песъчинка по врата си,
а когато вятърът те поеме,
си топяща се снежна топка.

И ни оставяш да те доближим
като мъдро животно, което знае
кога има опасност
и кога тучна паша.

Твои деца сме понякога,
а друг път нежелани гости,
тръгващи си със засегната усмивка
далече от теб,
истино.