ХуЛите - Баба Джени

Из цикълът разкази: ”Някои къси американски работи”. Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността, а всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.
Вече трети месец правех смяна на Мотрьоз за да хвана влака за Мъндалайн.Бях се запознал със семейство украинци с които упражнявах руския си. Днес братята ги нямаше. Нямаше и никой друг освен нея.Говореше на български по селфона
-Здрасти – кимнах и със страх, българите рядко завързваме контакти един с друг в чужбина.
- Я българин ! – бабето се оказа безстрашно- Да бе едно българче. Току що дойде на спирката. А бе глупости! То е на годините на синът ми, момчето. Ето давам ти го.
-Ало -поех разтреперан слушалката, то и за това хората си затварят плювалника, на ти сега радост от общуването с сънародниците – Как сте ?
- Нищо добре съм. Карам тука едни домати за Ускансин.Ти какво…., а бе на колко години си?
- Ами на 35. Защо питате ?
- Ами за нищо, просто така, Е хайде да ви оставям, че ме търсят от компанията. Ей и да го сложиш на баба си Джени между големите цици!
- Абе стига глупости – успях да смотолевя и той затвори.
Погледнах учудено новата си позната.
- Остави го! Простак ! Трокаджия на 70 години и не можел да го вдига, че аз какво да направя ? Ти как си, какво работиш ?
- На ливинг съм, гледам един дядо.
- Руснак ?
- А не американец.
- Колко ти плащат ?
Казах колко.
- Е, че не е ли много малко за американец ?
- То и работата не е много, пък и не зная езика. - Ти какво работиш ?
- Гледам три идиотчета………..Хиляда и двеста ми дават, за три деца и градината им гледам. Всичко съм насадила : домати, пипер, краставици……..а бе всичко. А ма така ще бъде като не знаем езика, за тя работа иначе колко щяха да ми платят а ?
- А ми близки имаш ли тука ?
- Имам дъщеря в Ню Йорк, ама съм ги оставила, да си живеят младите. Тука е гнездото на осите, в Чикаго. Пълно е с българи ! Догодина си вземам паспорта живот и здраве, а тая след месец си отивам . То никой нямам в България, ама ще отида да оправя гробовете на майка, татко и мъжът ми, 10 години прави тази есен. Купила съм и подаръци на приятелките, дрехи от трифт стора, ама то там кой ти разбира толкова. После отивам на бани и там ще си го сложа. Имал пари, ама като не може да го вдига ? Права съм нали !

Авакум ЗАХОФ
е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книги те на Андрей Гуляшки. В последното приключение на Авакум Захов се казва : „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал….. „ Вещи критици на българската проза и емигратска словеснот утвъждават , че това е именно същия Авакум .