ХуЛите - Пътека към Пътя

Отесняха ми дните. Накъсяха.
за нищо не стигат ваджишките*.
Уж след миг ще изгрее слънцето,
а по небето,
като пилци се люпят звездите
и ми смигат, ей тъй - на майтап,
а аз - още меся обеден хляб.
А нощите?
Нощите...
освирепели от глад за моите спомени.
Като нахъсана глутница бесни вълчици
вият, оголват кървясали зъби
и ръфат,
ръфат парчета от най-цветното в тях.

Звездите ли?
Те... все тъй, тихо ми смигат
и рисуват пътека...
към Пътя.

---
*ваджишки – проклет