ХуЛите - Забравени

Няма село, ни улици, само комини,
с две кокошки по двора, куцукащо куче.
Керемидено лятото босо през нивите
гази кротко и примка конопена суче.

Слънчогледи кръстосват зелени рапири
Над полето се стрелкат ята лястовичи
и през тяхната песен, огласила турнира,
този край, тъй забравен, към рая наднича.

Електричките даже не стигат дотука,
телефон не тревожи навън тишината.
Две старици на боба гърбината чукат
- преглътнат, изохкат, препсуват рогатия.

И когато на пладнето вкисне му жежкото
изпухти в прахоляка и прокашля умора
свойте вехти сандали събува небето
и краката си топва в легена на двора.

Джафка кучето, пляска със лапа водата
гони образи, хапе светулките слънчеви,.
И загризало свойта коричка корава
кърпи с опашка пътища калдъръмени.

А стариците чакат смъртта да потропа
да закъкри джезвето, на кафе да й гледат,
после бавно да тръгнат по пътя към Господ
и дъхът им да литне през олука раздрепан.