ХуЛите - Моята носталгия

С работата се лекувам през деня,
но тежко е с носталгията през нощта.

Тя всяка вечер сяда тихичко до мен,
от чашата ми пие, и слага още лед.
На втората ми чаша вече ме целува,
след третата, се моли с мен да спи.
Прегръщам я, в леглото си я настанявам,
и моля се- дано по бързо да заспи.
Тогава във съня си теб прегръщам,
прекрасно е, там сбъдвам моите мечти.
Но идва сутринта, и тъжно се надигам,
а носталгията, замъглява моите очи.