ХуЛите - Перуникова нощ

     Уморена в очакване на своето време, нетърпеливата нощ се спуска над селото с дъх на къпина. Разтворена в протяжната песен на щурците, тя прегръща земята, обвива я в тайнство, в искрящото звездно блещукане.
Дойде обещаваща. Перуникова нощ, сякаш слиза на август по билото и целува съня на тревата. Нощ в която върхът на тополата търси звездата вечерница, с вик на прелитаща сова. Луната-лъжкиня с разголено рамо флиртува безсрамно с размирника-вятър.
     Заспиват в гнездата си птиците с пълни стомаси, заситени от нашата стара смокиня. Сред звездите виждам примигващата светлина на самолет в далечен полет. И неусетно светлинката се стопява, като преминал полъх на изживяно щастие.
     Изправен на терасата на къщата, аз слушам тишината на нощта. Дочувам мислите на вдъхновението ми, как слизат леко от небето, по-плавно дори от съня.
     Ще ги запомня в перуниковата илюзия на августовската нощ и сутринта с чука им ще ударя по наковалнята на идващия ден.