ХуЛите - Дивото зове

Все повече ръбът крещи за пропаст,
а пропастта разказва, че боли...
Все повече очите ми се смеят
а залеза за изгрева шепти...

Все повече разлиствам пеперуди-
червени макове под зимните звезди...
Снегът сънува шепота на пролет
ледът ухае лятно на щурци...

Не знам защо, но щурчово е в мене!
Цигулчици разплитат синева...
Усмихвам се! Дошло е значи време
чергарската душа да облека...