ХуЛите - Откраднат час

Пред буря е. Усещам отдалече
болезнената близост на греха.
Желанието властва над страха
и сенките ни ще се слеят вече.

Стаяваш глас. Но мълния съзирам
как прекосява плахите очи.
Обичам да те гледам - ти мълчиш,
а топъл дъх от твойта гръд извира.

Умира бурята – последен гръм,
и съхнеща хавлия е дъгата.
Ветрецът броди като таласъм

сред локвички от прекипяла страст,
която се е смесила с тъгата...
До следващия ни откраднат час.