ХуЛите - Орфей

Не се отказах да търся
и дните в години събрах,
нарамил радост и скърби -
торба ругатни, шепа смях.

С очи - герани осъмвах,
замръквах – пресъхнал поток.
Земята лягаше мъртва,
пожертвана в тъмен оброк.

Накрай света те намерих
в реката от черно стъкло,
прострях ръце отмалели,
събрах бреговете в едно.

Сега не моля за прошка,
не вия от болка и срам.
Протягам два медни гроша -
платих. И отново съм сам.