ХуЛите - след мача

сега
преди малко
като гледах как Бербатов
вкарва пет гола
и си спомних

една история с любов
неистово истинска
която помислих за нелюбов
защото възлюбеният не ме заведе на кино
нито в парка
нито в кафенето
нито край морето
камо ли на моста на въздишките

покани ме на мач

и крещеше
и се разправяше с хората
а аз не знаех коя сцена
да гледам по-напред

пък вятърът направи на странна купчина
новата ми къдрава прическа
последен писък тогава
стил „анджела дейвис”
а феновете от горните редове
я наръсиха със слънчогледови шлюпки

почувствах се едно нелепо момиче
което не знае какво прави там

но
точно тогава с мен стана нещо
нещо като `все едно ми е` и гледах само играта
само

започнах
да крещя до него
и да се разправям със запалянковците
до него

а
когато мачът свърши
той изчисти внимателно
всички семки от косата ми
и каза
„ще остана с теб”

„не те искам” – отвърнах му
(достраша ме от искането
но моето искане)

„свиквай” – рече той -
това беше проба
ден след ден ще те водя
на кино
в парка
на плажа
в кафенето
и по разни мостове за въздишане
защото

(и ме заведе)