ХуЛите - Нека спи любовта ми под камък

Във Родопа,
зад сèло Зàбърдо,
има пèщера – дяволско гърло.

Аз проучвах,
разпитвах къде е,
и отидох, и легнах над нея.

И извиках три пъти неистово:

“Искам я! Искам я! Искам я!”

Но ми отвърна ехото с кискане:

“Никога! Никога! Никога!”

Никога вече
няма да бъдеш със нея!

Никога вече
няма да бъдеш обичан!

Никога вече
няма да бъдеш щастлив!

- Знам! - му кàзах. - Затова съм и тука!

Един камък огромен
доставих
и на ръба го поставих!

И пак викнах
три пъти неистово:

“Искам я! Искам я! Искам я!”

И,
преди ехото да отговори,
с канарата отвòра затворих!

Нека спи любовта ми под камък!

Да крещи,
да се блъска в стените
и, на дъното като се свие,
да скимти и безсилно да вие!

А пък аз ще си свиркам и пея -
без любов по-добре се живее!

Страх ме е само, след време,
някой глупав юнак да не вземе
с канарата ми да се пребори –

любовта ми оттам да излезне
и в сърцето му младо да влезне!

Че какво ли го чака юнака!