ХуЛите - Не, не е

Eсен не е, каза тя,
а въздишки листопадни
ронят шепот и листа
над смълчаните площади.

Слънце не е, но блести
сред бръшляна сплитка злато.
И кълчищните мъгли
люшват в дрипици билата.

И по жици сбират хор,
и засукват над гората ято,
не е късно, свирят сбор
птиците над планината.

Облак не е. Не вали.
Там трополят като капки
в жълто, охра и кармин
жълъдови шапки.

Тръгвай, чакам те в съня
на заспалата отдавна шума.
Не, не е раздяла, знам,
…само премълчана дума.