ХуЛите - Очите ти черни къде ме влекат

Ах, очите ти черни къде ме влекат?
И ръцете ти верни къде ме зоват?

Аз политам, безсилна и падам във тях.
Положи ме на пухено ложе от грях!

Късай всичко от мен, да ме жалиш недей -
свойта пламенна обич във мене излей!

Тази почва е сочна - нека в нея расте
едно малко, добро, беззащитно дете.

Една малка частица от теб и от мен -
нека срещне нощта и ранилия ден.

Нека види и чуе - вечерния здрач
и зората, смеха и горчивия плач.

Да познае и то радостта, любовта,
и тъгата безмерна, заляла света.