ХуЛите - Сън или спомен

Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:

дето сенките ходят по двора,
дето слънцето спира за миг,
дето птиците още говорят
на забравен от мене език.

Дето някой току се провикне:
- Хайде, тръгваме!..
Сън е билó.
...
Мое никъде, мое никога.
Мое минало.
Сън е билó.