ХуЛите - Бинго

В два след полунощ залата все още беше претъпкана и задимена. Мъжът от съседния монитор си поръча бира и трийсет серии бинго-талони. Неси поръча пет.
Между масите сновяха момичета със стройни крака и изнурени лица и продаваха талони. Мъжът на съседния монитор получи бирата си и с невиждащ поглед потърси цигара. През последният час и половина нито той, нито Неси бяха спечелили нещо. Печелеше най-вече червенокосата дама на отсрещният монитор. Печелеше цялата вечер и сега, през нощта, с един вбесяващ, дълбоко несправедлив късмет.
Разбира се, от време на време, печалбата спохождаше някой от залата, където се играеше с единични талони или пък попадаше у някой от играещите на двайсетината компютъра, но по някакъв идиотски каприз на съдбата, тази вечер солидните печалби прибираше червенокосата. Пискливият и глас тържествуващо обявяваше "бинго" и тогава тежки погледи, пълни с омраза, се отправяха към нея.
Неси добре познаваше това чувство. То се раждаше някъде в стомаха, изпълваше гърдите и напираше да се излее. Беше коктейл от горчивина и обида, от чувство за неудачност и ненавист към спечелилия, от вцепеняващо усещане за несправедливост и от неистиво желание да обяздиш късмета, да го обладаеш, да го насилиш.
Бингото бе игра за бедняци. В началото, когато Неси започна да играе, се запознаваше с различни хора по масите. Бяха дребни чиновници или учители, а имаше и доста артистичен свят. Хора на недостига, определи ги за себе си Неси. Изпитваха недостиг на пари, на талант, на радости. Търсеха отчаяно поне една усмивка от съдбата, поне едно мимолетно потвърждение, че са избраници.
Това беше началото, а по-късно Неси видя мнозина да затъват в дългове и да се разоряват. Видя жени, които със сълзи или скандали се опитваха да изведат мъжете си от бингото, видя и мъже, които примирено чакаха във фоайето жените им да си тръгнат.
- Кучка! - процеди мъжът до Неси, когато пискливият глас се обади отново. През последните няколко игри той бе профукал стотина хиляди лева, като в пристъп на отчаяние и надежда бе взимал по трийсет серии. Сега трескаво опипваше джобовете си.
Неси бе готов да се обзаложи, че е таксиметров шофьор. Те сядаха на мониторите и играеха с целия оборот, събран през деня. Мъжът измъкна отнякъде петдесетдоларова банкнота.
- Имаш ли да обмениш?
- Не - отвърна Неси. Имаше в себе си около трийсетина хиляди, с които трябваше да издържи до пет часа, когато щеше да се разиграва джакпотът. - Защо не опиташ при червенокосата? Тя има пари!
- При курви не сменям! - рече мъжът и се обърна към момичето, което продаваше талони.
- По хиляда и шестотин - каза момичето.
- Курсът е хиляда и седемстотин! - рече мъжът.
- Съжалявам, тук сменяме по хиляда и шестотин.
Мъжът махна с ръка и подаде банкнотата.
- Давай! - каза той.
И тогава внезапно Неси получи предчувствие. Залата бучеше, главата му шумеше, мъжът до него трескаво се опитваше да смени парите си,
червенокосата се хилеше глупаво, навярно мъжът и е в чужбина, помисли си Неси, или пък е поне депутат, но с трийсет хиляди няма да издържа до пет, пък и да издържа - не съм конкуренция на паралиите, но ето сега..., сега..., измъквам още шейсет-седемдесет хиляди и после джакпотът... сега..., чувствам го... Сега!
- Трийсет серии - обяви той на момичето, което носеше талоните, заслепен от светлините и от невероятното, внезапно, победно предчувствие.
Въведе сериите в компютъра и се заслуша в обявяването на числата.
- 23 - каза говорителката.
На двайсет и трети ноември преди две години, затънал в дългове, Неси продаде апартамента си. Изнесе се да живее под наем, вземайки със себе си богатата си библиотека и малко покъщнина.
- 16.
Беше рожденната му дата. И щастливата му звезда.
- 28.
Не беше случайно! Възрастта следваше рожденната му дата. Предчувствието се оправдаваше.
- 7.
Точно преди седмица Неси бе заложил библиотеката си при един антиквар. Вече нямаше нищо. Останаха му само тези трийсет хиляди, които той заложи на предчувствието си.
- 69.
Не беше ли на толкова неговият хазаин, бивш литератор, с когото понякога разговаряха за Толстой и страстта му към жените и Бога, за Достоевски и страстта му към рулетката, за Яворов и Лора и страстта им към... страстта.
Неси затвори очи. От пет изтеглени числа и петте се намираха в най-добрия му талон. Когато отново погледна, теглеха четиридесетата поред топка и той чакаше само едно число, за да обяви бинго.
Пулсът му се ускори внезапно, макар със сигурност да знаеше, че е по-напред от всички останали. "Седемдесет и седем, заклеваше той трескаво наум, седемдесет и седем! Моля те, Господи! Дай ми го! Само този път!"
Очите му се оцъклиха от взиране в екраните, устата му пресъхна от дълго сдържания вик. Тишината беше влудяваща... или той бе оглушал. "Кой беше казал, че числата са смъртта на човешкото?", стрелна се през умам му.
После някой извика "бинго" и слухът му се върна. Залата гръмна, разтоварвайки напрежението, а той стоеше зашеметен, безвъздушен, празен. Стана бавно, поглеждайки към таблото. В продължение на двайсет топки бе чакал своето число. Тръгна като се олюляваше и едновременно с това се опитваше да се измъкне бързо - преди момичето с талоните да се озове до него и той да признае своя фалит.
Отвън го блъсна хлад и едва сега си даде сметка, че е вир-вода. Самотен шофьор на такси го погледна с очакване, след това се отлепи от колата си и пристъпи.
- Братле, да ти се намира някоя цигара?
Неси бръкна машинално и извади пакет, но му се досвидя. Запалиха и двамата. Неси приседна обезсилен на парапета, а шофьорът, без дума да каже, се прибра на топло в колата си.
Точно тогава отвътре излезе червенокосата. Походката и бе лека, шампионска - това Неси също усети с червата си. Случвало се бе и на него да си тръгне с ведро сърце и бодра стъпка, да нахлуе със замах в първото изпречило му се такси, а после да остави тлъст бакшиш.
Но червенокосата пое пеша по тротоара, изглежда живееше наблизо, и Неси я последва като омагьосан. Тръгна след нея като сянка, като заглъхващо ехо на триумфиращите и токчета, без сам да знае защо, оглупял и почти боготворящ я, готов да се просне в краката и, да проси благоволение, прошка и милост... - милост за поне още една, за една последна игра.
Но червенокосата не живееше чак толкова наблизо и студът охлади преклонението у Неси, превърна го в свито, настръхнало животинче, което дебнеше извън обсега на господарската пръчка. И когато жената изведнъж сви и потъна в някакъв вход, животинчето скочи. Неси налетя, застигна я във входа, посегна - прецизен и безпаметен - за да запуши устата и, а с другата ръка задърпа издутата чантичка, която хвърляше слаб отблясък на мъждивата светлина.
- Пусни!... - изхриптя той, съзнавайки, че не бива да говори високо.
Ала жената оказа неочакван отпор. Изви се, отблъсна го, нададе кратък вик и опита да се втурне по стълбите.
Неси се задържа с усилие, направи огромна крачка и отново посегна. Ръката му не стигна до лицето, но докопа шията, заби се в нея като абордажна кука и той притегли тялото, обхвана и с другата ръка и натисна... Натисна, за да заглуши всеки звук, за да остане сам с плисъка на вълните, които бушуваха в
слепоочията и блъскаха с рев в гърдите му като във борд.
След това тялото омекна и му се изплъзна. Той се наведе и вдигна падналата чантичка. Не поглеждаше жената. Прииска му се да приседне на стълбите, но с цялото си същество усети мирисът на пикоч и му се догади.
" -Това беше - повтаряше си Неси. - Това беше..." И сякаш тази фраза слагаше край на някакво нечовешко, непомерно усилие.
После ненадейно погледна часовника си и хукна обезумял навън, преследван от звъна и кукането на хиляди часовници, отмерващи скорошното раждане на Голямата Игра, на Играта, която на свой ред раждаше самия него, космическа игра на надежда и отчаяние, на лудост и промисъл, на смърт и любов...
Добра се до залата в последния момент, разчорлен и зачервен, кален, защото бе тичал по неравните улици, без да гледа къде стъпва, сякаш закъсняваше за съдбовна любовна среща.
Едва когато се тръшна пред компютъра, Неси видя, че стиска в ръце чантата на червенокосата и я отвори. Отвътре бликнаха пари, много пари, някои на пачки, а други - натъпкани, изпомачкани, преливащи. Поръча сто серии и голяма част от банкнотите, които бе сграбчил, за да плати, останаха пред него. След това ослепителните светлини омекнаха и шумът заглъхна. Вън от времето и пространството, Неси остана насаме със Съдбата, която лъстиво пулсираше в примигващите числа на монитора. Голямата Игра бе започнала и Неси бе частица от тръпнещото и тяло. Райско, радостно блаженство го заля...
Опомни се чак когато бяха изтеглили двайсет и деветото число. Погледна към голямото табло - мизата бе шест милиона. Взря се в екрана и не повярва. Очакваше едно-единствено число. Шейсет и четири.
Помисли си, че толкова бяха квадратите на шахматната дъска. Някога бе добър шахматист. И шахът беше хубава игра. Ала нещо и липсваше. Липсваше съдбовното, случайното, шансът. Всичко опираше до човешко умение, до направа, до изчислимост. Чудо липсваше на шахът, отвъдност...
А топките се търкаляха една след друга със сух съсък и Неси усети нарастващ уплах, прерастващ в паника. "Моля те, Господи - шепнеше той, вперил поглед в екрана. - Шейсет и четири! Умолявам те, Господи!"
Искаше това число с цялата си душа, но някъде дълбоко в него се надигаше подигравателен, скептичен смях.
"Историята се повтаря! - обаждаше се на пресекулки ръждив гас. - Няма да излезе! Какво ще стане, ако не излезе?.."
И тогава - бавно - тъй като изхвърлящият механизъм заяде, много бавно на екрана се изтърколи топката, номерирана с шейсет и четири.
- Бинго! - изкрещя Неси, разтърсен от големият взрив на някаква раждаща се вселена, оглупял от щастие, потвърден в своята избраност, сляп и глух за простосмъртните, останали в сивата рационална реалност.
Усмихнат от ухо до ухо, загледан и заслушан в приласкалата го отвъдност, Неси не видя неколцината полицаи, разговарящи с охраната на залата, не видя как онези го посочиха, нито пък успя да види как полицаите бавно, сякаш, за да го оставят да изживее радостта си, се насочиха към него.

_____________
* Разказът е публикуван в сборника "Убийство от любов"