ХуЛите - Балада за вълка

Вървях в гората и внезапно спрях:
вълк единак пред себе си видях!
Застанал недалече, тих и плах.

- Здравей, приятелю!
И приближѝ!
Какъв си, кой си, как си - разкажи?

Вълкът се приближи,
до мен приседна,
и с кроткия си поглед ме погледна.
И заговори със човешки глас:

- Отдавна беше. Бях човек и аз.
Веднъж с соколите на лов излязох,
и в непознати местности навлязох.
Там в пропаст замаскирана се сринах,
на дъното ѝ паднах и - загинах.

Смъртта ми щом соколите видяха,
на две посоки с писък полетяха:
в посоките към рая и към ада.
За да открият живата вода!

Тя само в тези две места извира!

Ако душа умре от радост в рая,
със живата вода я възкресяват,
та радостите ѝ да продължават;

ако душа умре от мъки в ада,
пак с живата вода я възкресяват –
страданията ѝ да продължават!

Соколът, който в рая долетял,
в градина розова се озовал.
Тук ангелите са го обградили,
посрещнали го и го придружили
до извора със живата вода.
Той глътка в клюна си от нея взел
и в полета обратен е поел.

Но който помощ ще подири в ада,
той в по-голямо бедствие изпада!
Във ада главно правило билò:
“Щом има начин – да се стори зло!”

Соколът, който в ада долетял,
в трънлива пустош се е озовал.
И дяволите са го заблудили:
посрещнали го и го придружили,
но не до извора с водата жива,
а до потока със водата дива!
От нея глътка в клюна си той взел,
и в полета обратен е поел.

От живата вода съм оживял.
От дивата вода съм подивял.
Превърнал съм се в див,
преследван звяр,
навяващ страх и сам изпитващ страх!

Вълкът се вдигна,
тъжно ме погледна,
пристъпи в гъсталака и изчезна.