Пиер дьо Ронсар, Трети сонет за смъртта на Мария

Автор: LeChevalier
Дата: 04.10.2010 @ 19:37:56
Раздел: Преводи


Това е моят опит за превод на третия сонет на Пиер дьо Ронсар (Pierre de Ronsard) от сбирката "Смъртта на Мария" (Sur la mort de Marie).
Много ще съм благодарен за всякаква критика: разминавания с оригинала, лошо звучене на български.

Alors que plus Amour nourrissoit mon ardeur,
M`asseurant de jouyr de ma longue esperance:
A l`heure que j`avois en luy plus d`asseurance,
La Mort a moissonné mon bien en sa verdeur.
Докато от Любов бях подсилван във страст,
уверяван на чакане дълго в успеха,
на надеждата смятана вече не крехка
от Смъртта бе ожънат зеленият клас.
J`esperois par soupirs, par peine, & par langueur
Adoucir son orgueil : las! je meurs quand j`y pense.
Mais en lieu d`en jouyr, pour toute recompense
Un cercueil tient enclos mon espoir & mon coeur.
Мислех: плач и страдания нейната власт
ще сломят и ще имам най-сетне утеха.
Не успех във отплата мечтите приеха:
чер ковчег взе сърцето ми в своята паст.
Je suis bien malheureux, puis qu`elle vive & morte
Ne me donne repos, & que de jour en jour
Je sens par son trespas une douleur plus forte.
Ах, горко ми, понеже и жива, и мъртва,
отдих тя не ми дава; откакто в нощта
вечна слезе, очите ми в болка помръкват.
Comme elle je devrois reposer à mon tour:
Toutesfois je ne voy par quel chemin je sorte,
Tant la Mort me r`empaistre au labyrinth d`Amour.
Като нея е нужно да легна в пръстта,
но не виждам към изхода път: мен обърква
в лабиринта любовен по-силно Смъртта.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=130942