печени дюли

Автор: Marta
Дата: 17.09.2004 @ 15:39:21
Раздел: Есета, пътеписи


Сега ми ухае на печени дюли. Мирисът нахлува през прозореца, приятно жълт. Препечен до златисто- кафяво. С ръбчета. И сок в легълцето от сърцевината.
Много ухания и миризми са останали в паметта ми. И извайват образи. Както мирисът на портокали. Неотменно свързан със спомена за най- вълшебната Нова Година. В детството. Сняг. Светлинки. Очакване. Пременена празнично елха. Камбанки. Чак във въздуха се разпръскват искри от радост.
Мирисът на борове е небе. Коприненосиньо, с прозрачнобели облаци. Свежозелено усещане за чистота. Кристална миризма, като капката смола по дървесния ствол.
Мирисът на червен пипер винаги свързвам с дядо ми. Плодосушилнята. Хладни халета. Ябълки които се сушат и ухаят. Една много тежка оловна топка на бюрото му, преспапие. Пестил от сини сливи. Странджански мерудии. Ябълков оцет от ябълки. Това беше, отмина.
Миризмите остават.
Сега мирише на есен, особена смесица, хризантеми, мъгла, дим, сладка, лютеници, компоти и печени дюли.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=13060