Ден, може би като всеки
Автор: Dimi Дата: 17.09.2004 @ 09:21:28 Раздел: Поезия
Денят ми смигва
с намека за празник,
намазва ми филия
със кураж,
доволно схрусква
скритите
ми тайни,
напръскал ме галантно
с розмарин.
Но сметнал,
че от рицарски доспехи
за себе си,
не ще е бърз и лек,
намята се с одежда на удачник
и тръгва покъсмета ми
пред мен.
А аз съм огледално
мекушава,
капризна
като сутрешен меланж,
но капнала се
с копче от забрава,
ми става
талисманен медальон.
Поемем по нашивките на гарда
със раница
на Коледен добряк,
изхлузва се по малко тежестта ми,
раздадена на всеки
до петак.
И ставам лека,
като воалетка,
покрила с сън
очите на нощта,
а той, денят,
напълва пак торбата
с петачета
по-ценни от злато.
|
|