ХуЛите - Докоснах в мислите си есента

Изкривявам в мислите си лятото,
и искам леко да докосна есента.
Усмихва ми то през слънцето,
и с лъчите си ми сочи към гората.

Там картината е оцветена във зелено,
не е дошло там онова жълто червено.
Някъде далеко спи и есенният вятър,
чакащ да отмине циганското лято.

Гроздето към избите да тръгне от лозята,
за зимата да стегнат хората дървата.
Докоснах есента прекрасна във мечтите,
но идва тя, и скоро ще я видим със очите.