Вкаменена сълза

Автор: barona_36
Дата: 01.09.2010 @ 10:40:47
Раздел: Любовна лирика


На Елица Ангелова (Водата)

И понеже й мама напусна шпалира
край очите ми тъмни – изтъргани миди,
кой е луд да ми носи безмълвната лира –
ни на мъртвите - враг, ни на живите – свиден.

Ако Господ се сети от стръмната вишка
да захвърли око любопитно из здрача,
той ще зърне как изгрева теглиш с въздишка
и притопляш дъха ми, преди да заплача.

И преливаш в душата ми – пукната стомна –
ненапита светулкова нежност от юли,
ала аз след минута едва ли ще помня
кой й мълния гневна в мен с пръст ще затули.

И се рея край теб, смръщил челото тъмно,
ни за ласка готов, ни на укор обръгнал,
а слухът като коркова тапа ще гръмне,
че Жената, която съм вдишвал, си тръгва.

И защото отвикнах да правя молебен
я за дъжд, за усмивка през рамо, самотен
като сфинкс ще застина, загледан след тебе...
Вкаменена сълза по брега на живота.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=129587