ХуЛите - Среднощен разговор или как се пише поезия

„и защо не спиш?”
Нощем не спя, ходя по покривите...
Нощем рисувам, защото денем е твърде светло!

„а кога пишеш?”

Пиша, когато мисля...
всъщност пиша, за да мисля.

„когато думите са малко ли рисуваш
или когато цветовете не достигат пишеш?”

Едно и също е
дали рисуваш или пишеш,
трябва да си по детски чист... това е важното.
Когато пиша съм художник,
а когато рисувам съм поет.

„а сега какво правиш?”

Сега рисувам портрети на хора,
които много харесвам... и портрети на хора,
които малко харесвам.

„значи имаш нужда от хора?”

Имам нужда от емоции
...и от хора.

„и да се оглеждаш в очите им?”

Не обичам да се оглеждам в очите на хората.
Предпочитам да се оглеждам
в собствените си очи.
Ще те посъветвам нещо, ако позволиш.

„да.”

Ако ще се занимаваш с творчество,
например ако пишеш,
наблегни на тоталното изучаване
на всички останали изкуства:
кино, музика, рисуване...
не се задълбочавай
в изучаване на поезията,
нека тя да бъде пейзаж, околна среда,
а не отъпкана пътека...
Ако ще пишеш, прави го като Пикасо
или като Тарантино,
но никога като Буковски!
Ако ще правиш кино,
прави го като Буковски,
а не като Тарантино.

„много поезия има в думите ти.”

Така се ражда истинската поезия.
Аз винаги така пиша,
в разговори...
повечето случаи със себе си,
а сега се случи в разговор с теб...
Благодаря ти!

20.08.2010 г.