ХуЛите - Във мен будува нещо...

Мълвящи пътища
разтварят се
към
детството
и аз
с венец от
маргарити
прекрачвам прага,
ухаещ
на канелено дърво...
Какво опиянение
само, стъпките ти
да вървят
с движението
на вятъра
и вълшебниците
да се вмъкват
в теб?!
Във мен будува
нещо
и ме приближава
в свят,
с движения на треви
и стръкчета
с избухващи
цветчета...
Любувам се
на кръговете
при падане
на камъка,
на пламтящата
роса
и на дроздовете,
които настройват
своята флейта
в хармония
от красиви тонове...
Това е място,
което е
Благословено!
Каква совалка
трябва да държа,
да изтъка платно,
по него блянът ми
да стъпва?!
Какви ли пръсти
сигурни и дълги,
ще са ми нужни,
да направя
летящата врата
и винаги да
ме пропуска
в приказните
светове?!
О, детство?!
Бъди ми Бог!
Не се
отдалечавай!
И завинаги
при
мене
остани!