ХуЛите - Балканско шрийийшопанишад ДАО

И бяха мъдри те,
и бяха странни.
От Изток мъдрост
черпеха със шепи, кофи и ведра,
а някой даже във джакузи правеше асани...

И бяха мъдри те,
и бяха силни.
Размахваха дебели книги с йероглифи,
шарки, пози и картинки,
размахваха и тлъсти пръсти
и сочеха Нирваната,
като охранена комшийска гъска,
намръщени от мъдрост,
добре изтегнати в дивана
на свойта куха суета.

И бяха те,
и още са.
Ала скоро ще си идат.
А тук, по нашата земя,
зелената леха ще си остане
със чесън, лучец
и коприва
край гробището се намира
от древни времена.

О, вий премъдри и четящи,
грамотността е Божий дар,
но може и прокоба тя да бъде,
ако с безсмъртната душа
издирваш Бога по света,
а той – ей на, същински Квазимодо –
разсмива селските деца
във образ на захилен идиот.

И бяха мъдри те,
но бяха чужди.