ХуЛите - предадено по памет (безпаметно) III

Тя: "Ало?"

Той: "Здравей! Да разбирам ли, че наистина си ми изтрила номера?"

Тя: "Много телефони се смениха от последното ти обаждане."
Той: "От твоето също, но още грижливо пазя номера ти наум."

Тя: "Не мисля, че грижливо е на място там."

Той: "Значи все пак не си забравила съвсем за нас."

Тя: "Никога не е имало нас."

Той: "Е да, когато и двамата са отгоре, трябат поне някакви статисти за отдолу. Но аз вече искам просто да полегна до теб и да гледам омекналата ти вълча кожа."

Тя: "Защо се обаждаш?"

Той: "Ако ми кажеш, че ти не си изтрила номера ми, само за да не ми се обадиш в момент на слабост, ще ме излъжеш със сексапилната си хладнокръвност."

Тя: "Няма да ти направя това удоволствие."

Той: "Още ли той диша до теб?"

Тя: "Да, той. Може да си доволен, все пак ти ми го предложи."

Той: "Доволен съм, явно все още аз най-добре знам какво би те направило щастлива. Щастлива ли си?"

Тя: "Не благодарение на теб."

Той: "Нито пък аз. Не мислиш ли, че вече е минало достатъчно време? И двамата знаем какво липсва."

Тя: "Той беше до мен през тези пет години. Нищо не ми липсва."

Той: "Е, най-сетне малко от любимото ми хладнокръвие."

Тя: "Не си се променил."

Той: "Нито ти. Външно може би, но вътрешно не. Не и там, където той още не е влизал и никога няма да го пуснеш."

Тя: "Обстоятелствата се промениха."

Той: "Но в наша полза, ако изиграем следващият си ход правилно, както преди - винаги една стъпка пред другите."

Тя: "Не чакахме ли прекалено дълго?"

Той: "Колебаеш ли се?"

Тя: "Щастлив край не звучи ли прекалено банално?"

Той: "Кой каза, че ще е щастлив? Знам само, че имам едно чекмедже скъсани твои дрехи и две пълни с нови дрехи и не искам тази, за която са предназначени да ги разхвърли в новият им дом."

Тя: "Ще донеса прах за пране."
...

би следвало да следва