ХуЛите

Колко много любов разпиляна
на града под опушеното небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.

Слепи като кърици копаем
своите делници от спечена глина.
Забързани, безразлично нехаем
за мига, стегнат в плът от коприна.

Бързаме, а любовта изтича
по асфалта на мръсните улици.
Какво изящество от момичета!
Всичко останало е безумица.