ХуЛите - Ненаситили и ненаживяли се...

„... Хайде сега – отведи ме оттука!
Ако ти стиска... „ М.Петкова (Нерви за любов)

И на двамата не ни стискаше май...
Погледите ни – отровно откровени – като в огледало.
Това, което стана – не го бяхме пожелавали -
(дори и на внучката си никога няма да мога да го разкажа...)
Аз - разпиляна и вятърничава, с опак характер.
Ти – принцът на мрака,
крал души и нощни огради прескачал.
И двамата – за друг свят правени и очаквани.
И двамата ненаситили и ненаживяли се...
Кой, по дяволите, ни запозна...

А сега, и двамата, какво ще правим – да ти кажа ли?!
Аз със сведен поглед ще премета прага,
ще пребърша на уюта къщен прахта
и дълго няма да съм аз.
Ти, с наритано себелюбие и подвита опашка – у вас;
(опитай първо с дивана твърдостта на самотата...)
Аз – ще задълбая в себе си;
ти – в работата,
до забрава...

И на онази алея в парка,
където ще разхождаме заедно децата си понякога -
направи се, че не ме познаваш.
Смисълът на станалото е, че стана -
сега поне има какво да докосват спомените ни в миг на носталгия.
Онова, което не стана, никой няма да го забрави;
ние двамата – едва ли...