ХуЛите - .........

Върба,
самотните ти клони
кога изпредоха водата
и твоята бездомност
превърнаха в прощален дъх?
Очите ти са езерен овал,
успял да потопи въздишките
в сълзата на врабеца.

Невесто!
Облаци-сватбари прииждат изведнъж.
Спаси душата си – обруления лист.
Покрий ранимата си нежност,
във водно було устни потопи!

Върба, ненужно е сърцето на щуреца,
когато цялото поле е стан,
когато в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
шепота ти разпилява.